What's in my everyday bag

Здравейте!

Не мога да кажа, че дамските чанти са ми слабост, самата аз не разполагам с кой знае колко голямо разнообразие от такива. Тези, които си купувам са съвсем обикновени, нищо прекалено скъпо или забележително. По принцип нямам навик да пазя и да се грижа за тези си придобивки и някаква огромна инвестиция, би била напълно неоправдана за мен, имайки в предвид навиците ми. 

Няма да крия обаче, че не бих отказала да се сдобия с някое съкровище от тези, които заглеждам по списанията, но на този етап от живота ми основните ми приоритети са заложени в друга посока.

Наскоро добавих нова чанта към гардероба си и всъщност от деня, в който си я купих не съм я сменяла, така че може да се каже, че ми е нещо като фаворит. Покупката не беше планирана, всъщност търсех нещо за майка си, но щом очите ми се спряха пред нея, не се поколебах дори и за минутка. 

Заедно днес можем да надникнем какво държа вътре и подозирам, че дори аз ще остана изненадана от съдържанието, защото не мога да се похваля, че съм твърде подредена. Надявам се да ви бъде интересно.

Чантата, която използвам в момента е от Paolo Botticelli, купих си я от София, цената ѝ беше в порядъка на 35 лв. Предлагаше се в няколко различни цвята, от които аз предпочетох варианта в синьо, стори ми се най-весел и подходящ за лятото. Освен това синьото ми е сред любимите цветове, а да не говорим, че аз принципно не нося особено цветни дрехи и предположих, че подобен контраст би си паснал с почти всичко, което нося. В последствие се оказах права и през последните 2 месеца това е чантата, която нося със себе си всеки ден и навсякъде.

Изработена е от изкуствена кожа и на допир е много мека, боята не се разтича, когато завали и не мирише странно (всъщност не мирише изобщо).

Предназначена е да се носи върху рамото, разполага с дълга дръжка, чиято дължина може да се регулира, аз я държа максимално късо. Каишките страни са декорирани с метален детайл, в предната си долна част разполага с две тънички вериги в два различни цвята, към едната верига е прикрепено логото на марката, гравирано върху метален кръг. В задната си част разполага с отделение с цип, такова има и в предната част, откъм металния кръг. Не използвам и двете. 

Във вътрешната част няма разделител, има само малък джоб с цип и такова за телефон. В него държа обикновено някои дребни неща, които не искам да се запилеят по дъното и до които искам да имам бърз достъп. 

В момента съм сложила там малък тефтер и химикал - истинска необходимост за мен, защото много забравям и често си записвам разни малки бележки, които да ми напомнят да свърша нещо или да купя нещо. Там държа и слушалките си за телефона, използвам оригиналните, които дойдоха с него. Бях ги загубила по едно време и си купих други, които влизаха много надълбоко в ушите ми и бяха страшно неудобни, кучето ги нагриза и като по чудо старите се появиха от някъде, в момента ги пазя като очите си. 

В другото малко отделение, което е предназначено за телефон държа картата си за градския транспорт, отделям я от останалите си неща, за да ми е по-удобно да я намирам, когато пътувам.

Със себе си винаги нося очилата си, зрението ми е изключително слабо и не мога да функционирам без тях или лещите си. Тези, с които разполагам в момента са от Specsavers, нямат марка. 

Слънчеви очила нося изключително рядко, тези притежавам от много години и са от Sabre Vision.

Телефонът ми понякога е в чантата, понякога в джоба зависи с какво съм облечена и какво правя. За целите на днешната публикация можем да предположим, че е  вътре. Имам бял iphone 4s, много го харесвам и нямам никакво намерение да го сменям в близко бъдеще. Пристрастена към spotify (app за музика, има всичко, за което може да се сетите, абонамента е 10 евро на месец), при всяка възможност слушам любимите си песни.

Несесерът ми отнема малко повече място от желаното и го взимам със себе си само ако излизам някъде за по-дълго време, в никакъв случай нямам нужда от 10 червила, ако отивам до магазина. 

В момента вътре няма кой знае какво - няколко гланца за устни и червила, кристална пила за нокти, крем за ръце на L'Occitane, който почти не използвам, огледало, ластика за коса и масло за кожички на Burt's Bees.

Портмонето, което нося ми е подарък от леля ми, тя има малко магазинче за бижута и разни такива неща във Варна и винаги, когато отида там ми дава това онова. 

Вътре нося предимно клубни карти за всичко що е възможно - от супермаркета, през киното, до аптеката (за 2 години в Швеция дори нямам идея какви бонуси получавам, но усърдно ги подавам на продавачката всеки път, в който пазарувам). Пари в брой почти никога нямам (освен някакви стотинки за кафе), използвам дебитната си карта за всякакви плащания. Общо взето това е документи, карти, няколко визитки, студентска карта за намаление за градски транспорт и карта за лекар (тук всеки преглед струва от 200 до 350 крони, т.е. 50-80 лв., слагат ти печат със съответната сума върху картата и ако надвишиш 1100 крони за съответната година - всички останали прегледи или манипулации са безплатни.)

В хартиен плик слагам касовите бележки за това, което съм купувала, тук всичко има гаранция минимум една година (за това разбрах от учителката ми по шведски), тоест ако нещо ти се повреди (включително дрехи или обувки) - имаш право да го върнеш. На мен не ми се е случвало до този момент, нямам идея дали става с уговорки и разправии или културно и цивилизовано, но за всеки случай пазя.

На дъното на чантата имам известие от пощата, че от утре ще имам възможност да си взема пратката - поръчах си един от новите кремообразни ружове на Bourjois; гривна, която майка ми ми подари и капки за очи (когато нося лещи понякога усещам очите си уморени или сухи).

Това бе всичко, което държа в чантата си към този момент. Обикновено имам и дъвки, коит обаче са в джоба на дънките ми, понякога в зависимост от това дали имам нужда или не взимам със себе си и четка за коса.

Не обичам чантата да ми тежи, веднага щом усетя, че съм я претоварила, започвам да се чувствам неспокойна и само се чудя къде да я зарежа, за това предпочетох да си взема нещо по-мъничко, за да съм сигурна, че няма да сложа вътре половината къща.

Ако вие разполагате с блог, в който имате вече такава публикация, ще се радвам да споделите с мен линк, за да погледна.