В една от миналите публикации ви разказах за моят опит с безпокойството и паник атаките, от какво бяха предизвикани и какви бяха моите симптоми, както и как се промени живота ми след онзи повратен ден през семптември 2016.
От много отдавна възнамерявам да захвана темата и да споделя моят собствен опит с този така актуален за повечето млади хора проблем; полезни четива; собствени мисли и разсъждения, както и съвети.
Някак си обаче ми се искаше идеята за този тип публикации леко да отлежи в съзнанието ми и да си дам сметка сама за себе си къде точно се намирам, преди да говоря открито за онова, което практикувам и как живея към днешна дата.
Много ми се иска и да поговорим за превенцията, защото определено има начини, с които да разтоварим съзнанието си и да си дадем време да се възстановим от събрания стрес и напрежение, преди да избие по негативен начин и да доведе до психични разстройства, които биват често следвани и от соматични проблеми.
Определено ще подхвана и този въпрос някой друг път, ако проявите интерес, но междувременно искам да ви споделя няколко различни техники, които помагат на мен да се разсея, когато усетя, че ме обхваща неконтролируема тревожност. Надявам се да бъдат полезни и на вас, някои от тях може вече да практикувате, а други пък може да са ви напълно непознати.
При себе си съм забелязала, че често чувството на тревожност не ме обхваща изведнъж, а минава през няколко различни етапа. Понякога успявам да го прекъсна съвсем в началото, а друг път позволявам на мислите си да ме поведат в една ужасно негативна посока изпълнена с много въпроси, измежду, които най-често присъства - "ами ако?", придружени с най-катастрофалните всевъзможни сценарии, свързани с онова, което ме тормози. Ако пък не успея да си помогна в тази фаза, започват да се изразяват соматичните симптоми - силно сърцебиене, свитост в гърдите, недостиг на въздух, иглички и изтръпвания в ръцете, в някои случаи дори невъобразим сърбеж. Попадна ли там обикновено ми отнема доста по-дълго време да се възстановя и успокоя, така че често се опитвам да разсея себе си и да прекъсна процеса възможно най-рано.
Аз лично се притеснявам от всичко - от болести, до нещо забравено и всичко от несвършена работа, до неспособността да се зарадвам, на каквото и да е. Така че при мен да намеря опорната точка на проблема някак си не проработи и ми се налага да се напасна въз основа на онова, което ме вълнува в дадения момент.
След няколкомесечно посещение при психолог, с когото работихме усилено да разработя техники, които пасват на мен и начина ми на живот, достигнахме до няколко метода за разсейване и преориентиране на начина ми на мислене според това кое точно ме е разклатило.
1. Списък с неща, които обичам да правя или винаги съм искала да направя, но не съм имала време или съм отлагала за някога си в бъдещето.
Създадох доста обширен списък с действия, които обичам да върша или имам желание да започна да върша. Изключително важно е всичко изброено да е абсолютно реалистично и да е нещо, което мога да подхвана във всеки един момент. Да не изисква огромни ресурси и да не е твърде трудоемко.
Ето и няколко примера : няколко филма, които винаги съм искала да гледам, но не съм се наканила; списък с книги, които са ми привлекли интереса и искам да прочета; разходки до определени места; разни проекти вкъщи, които искам да свърша; да звънна на приятелка, с която не съм се чувала отдавна...
Усетя ли, че се въвличам в кръговрата на негативно мислене и прекалено разсъждение отивам до списъка си, който стои на видно място зад вратата на гардероба ми и захващам онова, което ми се струва най-атрактивно в дадения момент. Изпадна ли до ниво паника е абсурдно да седна и да се концентрирам върху филм, обикновено започвам да треперя, да обикалям наляво надясно без да си намеря място. В моментите, когато обаче съм се присетила за нещо, което се притеснявам, че не съм свършила и съм на ръба да премина в по-задълбочена фаза, лека забавна комедия успява да ме разсее. Забелязала съм, че разходките навън - сама, слушайки някоя аудио книга са идеални за по-нервните ми състояния и ги практикувам често, за да се отърся от насъбрания стрес.
Самият факт, че имам нещо черно на бяло, към което да се обърна, без да ми се налага да влагам енергия в това да мисля и да се отчайвам, че нищо не ми помага определено допринася за това да успея да се овладея и е техника, която използвам много често и препоръчвам и на вас.
2. Списък с "най-важното", което имам за вършене и се притеснявам, че мога да пропусна.
Няма дори да правя опити да ви обясня колко пъти съм изпадала в паника поради факта, че не си спомням дали съм свършила нещо на работа или дали съм го направила правилно. Естествено чуденията ми започват късно вечерта, създават ми огромен дискомфорт, развалят ми съня, понякога дори и почивния ден. Случвало ми се е да ходя до работа в 1 през нощта, за да проверя дали всичко е наред и не съм пропуснала нещо жизненоважно, което може да доведе до негативни последици за други хора.
След като няколко месеца тревожни мисли не ми даваха мира и ме тормозиха непрекъснато реших да направя чек лист с основните и задължителните неща, които се притеснявам, че може да съм забравила, така че след края на всяка смяна да си го извадя от джоба и мислено зачеркна всички квадратчета. Забелязах, че с течение на времето все по-малко поглеждам към него, онова, което пък в началото ме притесняваше вече дори не прави впечатление. Преработвах го няколко пъти, добавях и махах разни неща, напасвайки се според онова, което бе за момента актуално.
Към днешна дата все по-рядко ми се случва работата специално да е катализатор на негативни мисли и тревожност, изцяло дължа прогреса на въпросната техника, която прилагам и в някои други сфери на живота ми.
3. Апликации на телефона, в които въвеждам кратки мисли за онова, за което съм благодарна и отчитам като позитив в живота си.
Друго състояние, което се оказа доста изявено при мен бе невъзможността да се зарадвам на хубавите неща, които ми се случват. Пресен пример е новият ни автомобил, който ме направи щастлива точно в деня на покупката му, а след това ми донесе дни наред безпокойствие и безсъние. Вместо да се зарадвам и да се почувствам истински благодарна, че имаме възможност да си го позволим, не можах да мигна цяла нощ, мислейки за това кой ще смени зимните гуми и какво ще стане ако се развали... Дори пишейки в момента тези думи си давам сметка, че звуча абсолютно налудничево и абсурдно, но моята реалност тогава бе именно такава и няма как да избягам от това.
Пробвах най-различни апликации на телефона, които да ми дадат малко перспектива за онова, което имам и което е наред, но честно казано никоя не ме впечатли особено много. Купих си и популярния - The Five Minute Journal, който просто не се оказа подходящ за мен, намерих го за някак си прекалено постен и нестимулиращ.
Особено в началото се чувствах така сякаш не бях благодарна за нищо, беше ми ужасно трудно да напиша каквото и да е друго освен - днес съм здрава, днес се чувствам добре... И след една седмица мъчене го оставих.
Споделих с психоложката, че не намирам абсолютно нищо, за което да съм благодарна, защото някак си имах някакви огромни очаквания към себе си, че всеки ден трябва да ми се случва нещо невероятно, за да има смисъл от цялото упражнение. Тя малко ме върна на земята и ме подсети да се фокусирам над по-простички неща първоначално - спокоен сън, вкусна закуска, цветенце в градината..
В крайна сметка пак не бях особено редовна и бях на ръба да се откажа, когато открих 365 Gratitude - апликация за телефон. Харесва ми в нея това, че е доста интерактивна. Всеки ден има отделна тематика, която дава насока за онова, което трябва да пиша. Кратко обяснение дава възможност на потребителя да се настрои на съответната за деня вълна и да насочи мислите в тази посока. Към тематиката има и включен вдъхновяващ цитат, повечето от, които са и доста нови за мен, не типичните клиширани, които ни заливат от всички социални мрежи. Има тестове за щастие, които се правят периодично, за да си следи човек прогреса, както и разни карти, които могат да бъдат изтеглени с простички идеи за позитивното в живота на всеки един от нас. Апликацията дава възможност да се получи известие всеки ден в един и същи час, целият процес на писане отнема само няколко минутки и аз поне намирам за доста реклаксиращо и ненатоварващо. Дава ми друга перспектива за живота и с течение на времето започнах да пиша за друго освен това, че днес не съм си въобразила, че страдам от някаква нелечима болест.
4. Спорт. Знам, че звучи тривиално, но движението във всичките му форми е най-успешният измежду всички изброени методи, що се касае до запазване на доброто ми емоционалното ми състояние. Намирам го и за най-ефективният и нещото, което най-много ми е помагало в най-трудните моменти.
Към днешна дата - няколко години по-късно със сигурност се чувствам много по-добре и овладявам голяма част от тревожните ситуации и не им позволяват да ескалират. Стремя се съвсем съзнателно да не си позволявам да ми е комфортно да мисля негативно и винаги, когато усетя, че съм твърде неспокойна, гледам да се поставя в нова ситуация.
Дано съм ви помогнала. Зная, че Коледните празници са особено емоционални за много от нас и са повод за равносметки и допълнителен стрес.
Ако не се чувствате добре ви призовавам да потърсите помощ, никога не е късно.
//Жени
Post a Comment