Здравейте, приятели!
Днешната публикация е изключително спонтанна и нещо, което планирах да засегна някога в бъдещето, но вдъхновенито не ми даде мира и реших, че няма по-подходящо време да си говорим за цели и новогодишни обещания от днес.
Не знам дали сте от хората, които в края на всяка година си правят равноместка и пишат списъци с цели, които искат да постигнат през новата, но аз определено съм. И макар в миналото да съм го правила къде от любопитство, къде от нужда да си поизясня приоритетите, то през последните две години процедирам по съвсем различен начин.
.
Отне ми години да се замисля и да си дам отговор на въпроса защо изобщо е важно да се поставят цели и да приема факта, че не е нужно да чакам до понеделник, до нов месец, до специална дата, за да се хвана в ръце и да работя над това, което искам да ми се случи и получа. Абсолютно ненужно си поставях невидими граници, чакайки някакъв подходящ момент, който така и не идваше и си измислях оправдания, защо не ми се случват нещата.
И макар днес да не съм перфектна и да има много какво да се желае и откъм знание и откъм приложение, то поне знам към какво искам да се стремя и потенциално как да контролирам по-добре онова, което искам и ми се случва.
Та преди да започнем да планираме следващите 12 месеца от живота си (което ще е и темата на следващата публикация) и да правим някакви дръзки обещания и списъци, много ми се иска да поразсъждаваме заедно по темата и да ви споделя малко личен опит и какво смятам, че при мен дава резултати и какво не.
Защо е важно да си поставяме цели?
Вероятно отговорите на този въпрос за всеки са различни, но самата аз си дадох сметка през последните две години, че изобщо не бях наясно със себе си.
Ако погледнем заедно някои от новогодишните ми обещания от минали години, то няма да е трудно за никого да забележи, че им липсва конкретика и всякаква градивност. Искам да науча шведски по-добре или искам да съм по-активна и организирана, не са особено вълнуващи цели за един млад човек. И истината е, че макар в онези моменти тези ми желания да са ми били важни и да съм ги считала за нещо, към което трябва да се стремя, то говорят и за характера и способността ми да планирам за бъдещето си, изключително категорично.
И всъщност именно конкретиката и градивността са поне според мен лично сред най-големите предимства, които поставянето на цели носи. В крайна сметка всички искаме да живеем възможно най-добрият си живот и само след като конкретизираме как точно той трябва да изглежда и работим активно, за да надградим онова, което постигаме, можем да достигнем крайната дестинация.
Ето и няколко други важни причини, които да ви помогнат да осъзнаете важнотата на целеполагането :
- Осъзнато решение
Целите помагат да вземем осъзнато решение за това в каква посока искаме да върви живота ни.
- Постигане на оптимални резултати.
Само, защото искаме да постигнем дадено нещо няма гаранция, че то със сигурност ще се случи. Следването на конкретни стъпки, които да ни доближат максимално до крайната цел обаче дава и оптимални резултат.
- Насочва фокуса ни към конкретно нещо
Постигането на цели изисква действие. Знаейки какво точно искаме, то може да фокусираме времето, старанието, вниманието и желанието си.
- Дължи ни отговорни
Знаейки, записвайки, планирайки, преследвайки дадена цел ни държи отговорни да следим прогреса си и да се доближим максимално бързо и по най-добрият за начин начин до онова, което сме си поставили като топ приоритет.
- Предотвратява лутането и размотаването и извиненията.
Макар не винаги да е кристално ясно как да постигнем дадена цел, то факта, че имаме крайна дестинация е достатъчен, за да предотврати безкрайното лутане при взимане на решения. Същото важи и за безкрайното размотаване - ако знам, че искам нещо и знам как евентуално да го постигна, то зависи само и единствено от мен да намеря енергия и мотивация в себе си, за да го направя.
При мен конкретно моментът с извиненията е винаги бил спъващия ме камък по пътя към прогреса. Като не са ми начертани нещата ужасно лесно се демотивирам и отказвам. Започвам да отлагам, да си създавам причини в главата защо там конректното нещо, което искам да свърша не става или поне не точно сега. Всичко това неминуемо води до провал и съм се убедила нееднократно в това. Започвам силна и вилна, с много планове, желания, импулсивна съм искам всичко наведнъж и само след няколко дни ентусиазма ми утихва и започвам да се самоубеждавам, че май не искам чак толкова много да ми се случи или постигна конкретната цел.
Поставянето и преследването на цели е процес
Целеполагането е процес, който не е еднократна стъпка, а продължително действие, което се състои от няколко такива стъпки. Тоест не е достатъчно да напишем на лист хартия - искам да отслабна или да спечеля от лотарията и да се надяваме, че някак си това е достатъчно, за да ни се случи.
За да бъде един процес успешен, то освен да вземем конкретно решение, че искаме да предприемем дадено действие, което да доведе до даден резултат, то е нужно и да се ангажираме с изпълняването на това действие.
Тоест, когато полагаме дадена цел, то трябва не просто да запишем само нея, а да я раздробим на по-малки стъпки, които пък от своя страна да имплементираме във времето.
За още по-добри резултати пък е хубаво да се анагжираме с някакъв срок, който да не е нещо от сорта на до 18 март ще съм отслабнала с 30 килограма, а по-скоро да звучи като целта ми е да свалям по 4 килограма на месец или 1 килограм на седмица. Една голяма цел може би не е постижима веднага, а изисква постигането на други мини цели по пътя си.
Има разлика между цели, желания и мечти
В миналото често правих грешката да бъркам целите, които по дефиниция трябва да са реални и изпълними с това за какво мечтая или желая силно. Според мен и от там дойде объркването и лутането в главата ми.
Макар и да имам конкретни мечти и желания, реално погледнато някои от тях зависят от фактори, които аз не мога да контролирам. А, не мога ли да контролирам нещо, то тогава ми е малко трудно да предприема стъпки за осъществяването му.
Така например аз мога да мечтая да обиколя света, но реално погледнато съм обвързана със семейство, работа, отговорности, задачи и реалистично погледнато нямам нито времето, нито финансите да си взема отпуска за 1 година и да обикалям, където си поискам.
Цел обаче може да ми бъде да посетя дадена дестинация, което съвсем променя ситуацията и прави желанието ми да пътешествам реално и изпълнимо.
И макар мечтите и желанията да могат да дадат някаква насока и тласък на онова, към което искам да се стремя или как искам да изглежда живота ми, това не е достатъчно, за да ги превърна в цели.
Правилната формулировка е първа стъпка в правилната посока
За пример винаги обичам да давам себе си. Обичам работата
си, но чувствам, че съм достигнала предела на това, което тя ми дава и
аз мога да дам обратно. Искам нещо ново, което да предизвика характера
ми, да ме постави в нова и неудобна ситуация, да ме ентусиазира.
Само преди няколко години бих написала като цел - искам нова работа.
Въпросът
е обаче какво това ми носи? Дали ме мотивира да търся активно нова
работа? Или ми дава конкретна насока за обяви, които да следя? Или ми
помага да постигна оптимален краен резултат?
Отговорът е не и не и не.
Днес
бих задала друга по-конкретна цел, която да ме вдъхнови, да фокусира
вниманието ми и да ми помогне да спра да се размотавам. Например - Искам
нова работа в социалната сфера, в администрацията - по възможност
свързана с деца, хора в неравностойно положение или възрастни. Да си поставя цел да кандидатствам веднъж седмицата ако има походящи обяви - пък е отличен пример за обвързване и срок - реалистичен, постижим и уместен. Бих могла да раздробя допълнително и да положа усилия да си оправя СВ или мотивационното писмо, да се подготвя за потенциално интервю и т.н.
Сами
може да видите разликата в това как само формулировката и изясняването
на онова, което желая, променя курса на целият процес и със сигурност
краен резултат.
Защо се проваляме?
Аз съм се проваляла толкова много пъти в постигането на цели и след известно обмисляне достигнах до няколко основни причини, за което. Макар може би те да не са валидни за всички от вас, убедена съм, че поне част ще се разпознаят в думите ми.
- Липса на мотивация;
- Липса на увереност:
- Защото съм нетърпелива;
- Защото се страхувам от промяна;
- Защото съм колеблива;
- Защото се отказвам лесно;
- Защото не знам какво искам и не съм увоила изцяло правилния процес на планиране.
Може би ще направя продължение по темата посветена именно на провала, тъй като е тема, която мен живо ме вълнува и все още изпитвам някакви вътрешни терзания и анализирам сама себе си в разни ситуации. Ще се радвам да споделите с мен, ако проявявате интерес.
Ако сте изчели всичко написано до момента и съм успяла да обясня достатъчно ясно какво искам да кажа, то се надявам, че сте се убедили, че новогодишните обещания, които повечето пишем така лековато и почти безотговорно са в по-голямата си част желания и много малка част от тях истински цели.
Ако все пак сред тях има такива, които са ви важни, искате да изпълните и знаете, че са правилното нещо за вас и отговарят на гореизброените стъпки, то имате реални шансове чрез насочвне на усилията си и фокуса си да ги превърнете в реалност.
Предполагам и, че ви става ясно, че няма как да имате 50 различни цели по едно и също време, защото изискват ангажираност и планиране.
И когато веднъж имате план, раздробен на малки стъпки, който вие
обвързвате със срок, то няма как да не постигнете и невероятни
резултати, които да ви донесат мотивация, удовлетворение и радост.
За това и самата аз ще се фокусирам върху онова, което чувствам като най-осъзнато и към което имам някакви необяснимо вътрешно притегляне, без да се влияя от чуждо мнение. Ще си запиша обаче и някои от желанията ми, част от мечтите ми - нещата, които искам да изпратя като сигнал към себе си и света. От опит знам, че някои се случват ей така, без много мислене.
Днешната пулбикация е част първа от поредицата ми посветена на планирането на 2019 година. В останалите две пък ще разгледаме заедно планера, който вече използвам и искам да оползотворя по най-добрия начин, както и ще може да проследите пътя ми по направата на пърия в живота ми vision board. Той пък има за цел да визуализира всичко онова, което искам - преживявания, материални притежания, приключения, промяна..
Post a Comment