Не бях писала в блога много отдавна. Много пъти ми се искаше да се включа, да ви покажа или разкажа нещо интересно, което ме е вълнувало в дадения момент, но такова включване в момент, в който светът е на колене, някак си не ми се струваше достатъчно адекватно. Да се появя от нищото и да говоря за руж, докато хора губят близки и се борят с икономическите последствия на една световна пандемия, не бе в моите очи правилно.
Последните месеци бяха повратни и в моя живот. Работейки с здравно заведение, което помещава една от най-уязвимите групи от обществото, оказа и своето влияние върху мен и психиката ми. Бях изцяло погълната от работа и нищо друго нямаше значение. Точно в началото на пандемията бях помолена да заема административна позиция, която първоначално не ми се стори така заангажираща. В последствие се оказа, че ролята ми придоби съвсем различен облик и то за кратко време и се оказах в непознати и дълбоки води. Работното време просто не достигаше, исках да съм полезна на колегите и на пациентите ни. Нямах време за пълноценна почивка и в крайна сметка стресът и напрежението се отразиха на тялото и менталното ми здраве. Реших, че е време да се погрижа за себе си и да се върна към стари навици и хобита, които да ми помогнат да разнообразя натовареното ежедневие.
Блогът винаги е бил моето местенце, в което да бъда себе си и да споделям многобройните си интереси, които честно казано се сменят постoянно. За съжаление един такъв измислен перфекционизъм ме е спирал много пъти да ви поднасям съдържание, такова каквото си го представям и не успях да развия социалните си мрежи, така както аз бих искала.
Надявам се да преодолея себе си и да си позволя да бъда спонтанна. Какво предстои все още не зная, но се надявам заедно да разберем.
Има ли още такива от вас, които ме следят? Не съм поглеждала към статистиките от много отдавна и съвсем не е невъзможно аудиторията ми да се е ориентирала към друг тип платформа и съдържание. Четете ли все още блогове?
//Жени
Post a Comment