Диагноза : Поликистозни яйчници - PCOS - СПКЯ. Много ли е страшно?

В средата на миналата година бях диагностицирана със синдром на поликистозни яйчници или т.нар. PCOS/СПКЯ. Синдром засягащ 1 от 10 жени в детеродна възраст и основна причина за безплодие.

Днес ще ви разкажа за това как аз получих диагнозата, на какъв етап се намирам в процеса на "лечение", с какви предизвикателства се сблъсках и какво ми предстои оттук нататък.

Само до преди година дори и не бях чувала за нещото наречено поликистозни яйчници. Нямам познати или роднини, които да са споделяли за такова състояние, нито пък съм обръщала внимание на информация по темата, тъй като не е била актуална за мен.

Какво е синдром ?  Термин, който обединява различни симптоми, които са признаци на болестно състояние и, които се проявяват едновременно.

PCOS- СПКЯ - синдром на поликистозни яйчници пък е хормонален дисбаланс при жените, чиято симптоматика често се изразява в нередовна менструация или овулация, спонтанни аборти, акне, косопад, хирутизъм, проблеми с наднормено тегло, щитовидната жлеза, депресия, инсулинова резистентност и т.н. Част от тях се дължат на увеличеното производство на мъжки хормони в организма - тестостерон например.

Често комбинацията от различните симптоми усложнява процеса на забременяване при голяма част от засегнатите жени и изисква адекватно лечение. Жените, които имат СПКЯ се намират в рискова група за придружаващи заболявания/усложнения нарушена функция на щитовидната жлеза, диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, рак на яйчниците и безброй още заболявания, които смятам да ви спестя. 

Диагностицира се по различни критерии, които варират според това къде точно се намирате. В Швеция критериите са следните : кисти в яйчниците - определена бройка и размер; обем на матката; нередовен цикъл;  доказано наличие на увеличени андрогени (мъжки хормони). 

В зависимост от индивидуалните нужди на всяка жена, съответно дали и кога иска да има деца, симптоматика и т.н. може да бъде назначено различно "лечение", което включва всичко от противозачатъчни, през диета и тренировки, хормони, лекарства контролиращи производството на инсулин, лазерна епилация, витамини  и т.н.

Според лекарите, които аз срещнах, както и прочетеното от достоверни източници за съжаление причина за проявяването на синдрома няма. Има теории, че се предава по наследство и съответно се отключва в следствие на различни въшни фактори, но в общи линии информацията по темата се изчерпва до там. Лечение също няма, но различните симптоми могат да бъдат третирани и облекчени.

Не ми се иска да превръщам публикацията в история и диагностициране на синдрома, но държа да спомена част от онова, което съм прочела през последната година и съответно да привлека внимание чрез платформата, която имам. 

Самата аз никога не съм подозирала, че имам някакъв хормонален проблем. Имала съм проблемна кожа като тийнейджър и дори до ден днешен ми се появяват пъпки в определен период от месеца, но никога не съм го считала за нещо, което да е извън нормалното и не ми се е струвало притеснително. 

Факта, че трябва да се обезкосмявам по-често от всички жени, които познавам също не ми е правил голямо впечатление, макар че съм повдигала въпроса на няколко пъти. 

Наднорменото тегло пък винаги съм отчитала, че се дължи на яденето на прекалено много сладко и воденето на заседнал начин на живот. Не съм и подозирала, че кортизолът (хормон, който тялото отделя, когато сме под стрес) стимулира метаболизма на мазнини и въглехидрати за бърза енергия и стимулира освобождаването на инсулин  за поддържането на нивата на кръвната захар, което пък от своя страна води до увеличаване на апетита.

С много малки изключения обаче никога не съм имала проблеми с нередовен цикъл, нито с прекалено болезнен такъв или с някакви видими отклонения, които да правят впечатление (други типични симптоми на СПКЯ). 

Не съм и опитвала да имам деца (макар че да си призная, TMI, не е и като да не съм се чудила как пък след толкова години съвместен живот един път не се случи) и не съм и подозирала за някакви потенциални проблеми със забременяване.  

Правили са ми ултразвук преди няколко години и никой не ме и уведомил за евентуални кисти, които иначе са видни с просто око, ако човек знае за какво да се оглежда. 

След един случаен разговор с майка ми миналата година по това време, в който споделих, че изведнъж станах много "космата" и не зная на какво точно се дължи и нейният отговор, че си въобразявам и няма такова нещо, реших да се разчета из интернет и да видя на какво евентуално може да се дължи.

Бях отслабнала доста и приемах кортикостероиди (локално заради хроничен синузит), които стресират организма и имат доказан ефект върху хормоните и тя се опитваше отчаяно да ме убеди, че чета прекалено много и всичко ще се нормализира с времето.

Бъдейки ужасно нетърпелива обаче и съответно безкрайно упорита реших да се прибера в България и да посетя специалист. Споделих на лекарката, че изведнъж съм се зачудила, защо ми се налага да си бръсна краката всеки ден и космите да растат неконтролируемо, а и съответно мустаците ми да са все по-буйни, макар да се епилирам съвестно. Казах ѝ, че съм чела за СПКЯ и искам да ме погледне нa ултразвук. 

Легнах, тя направи прегледа и кистите веднага "лъснаха" на екрана. Без дори да чакам да ми разясни повече, схванах за какво става дума и сърцето ми спря. Тя подходи доста педагогически, увери ме, че не съм единствена, има варианти на лечение, назначи още изследвания и ми даде номера си, на който трябваше да пратя резултатите от изследванията и тя съответно да ги разчете. Разясни ми, че съответния месец не съм имала овулация, въпреки че имам редовен цикъл, което означава, че имам фалшив цикъл и няма отделяне на яйцеклетка всеки месец.

На следващия ден ми направиха само най-необходимите изследвания за нива на тестостерон и DHEA-S, както и инсулинова резистентност. DHEA-S бе леко завишен, тестостерона в норма и инсулина бе завишен, но кръвната захар съвсем в норма. Писах веднага, тя не ми отговори. 

Притеснена и тотално отчаяна потърсих второ мнение. 

Мъж - гинеколог- специалист. Потвърди диагнозата, но не можа да разчете изследванията. На неговите пациентки давал противозачатъчни и един препарат, който уж помагал за окосмяването, отново на хормонална основа. Тотално недоволна от получения отговор, реших да понатисна лекарката, която иначе е доста популярна в областта, в която се изявява и съответно много заета. След няколко дневно преследване ми звънна по телефона и ми каза, че трябвало да се прибера в Швеция да искам да ми предпишат метформин и да започна една диета, която се казва диета 9 за диабетици. Толкова. 

Прибрах се в Швеция и веднага отидох на специалист по СКПЯ,  завеждащ клиника по гинекология с 40 годишен опит. За мой "късмет" с нея бе на обучение и  20 годишен симпатичен швед - бъдещ гинеколог и след всевъзможно гледане от всички ъгли на матката и яйчниците и двамата заключиха, че такова нещо нямам. И "здрави" жени имали кисти и не е проблем. Лекарката в България е заключила грешно, че имам фалшив цикъл - такова нещо няма и няма как да имам цикъл без отделяне на яйцеклетка. Отказа да назначи изследвания и ме прати вкъщи.

Реших да запазя час при личната лекарка, което само да ви кажа, без реална и то сериозна причина (и при това, че в журнала ми вероятно пише, че съм луда) не бе лесна задача. Тя сподели, че жените от Балканските държави по принцип са космати и не трябва да се притеснявам. Метформин съответно е силен медикамент, който има безброй много странични ефекти и не се предписва как да е, а в Швеция нямало практика за обременяване с глюкоза, за регистриране на инсулинова резистентност. Пусна ми стандартните изследвания за диабет, въпреки че аз казах, че знам, че нямам и съответно изследване на щитовидна жлеза. От преди знаех, че имам недостиг на витамин D и магнезий (отново типичен симптом на СПКЯ), така че я помолих да не пуска отново. 

Изследванията за диабет дойдоха нормални, включително едно, което мери точно колко инсулин има в кръвтта и как се абсорбира от клетките и всичко с щитовидната жлеза бе наред. Каза ми, че гинеколожката, която съм посетила е известна, да имам доверие и да си живея живота. 

Малко по-нагоре ви споменах за диета номер 9, която ми бе предложена като "правилната" за някого в моята ситуация и то без особено много разняснения. В тотален шок, незнаейки какво се случва с мен, дали имам такова нещо или не и отказа на всички медицински лица около мен да назначат изследвания на хормоните и ново обременяване с глюкоза, реших да почвам диетата. Вече си бях изградила режим на хранене, който ми се отразяваше чудесно (поне според мен), но който изключваше голяма част от нещата, които обичам да ям и ми носят удоволствие. Диета 9 допълнително органичи списъка с позволени за мен храни и съответно спрях да ям. Самата аз усетих, че попадам в една дупка, която ми се струва бездънна и нямах никаква идея какво ми е позволено да ям, как се отразява на кръвната ми захар и дали някога изобщо ще мога да имам деца. Като за капак никой около мен не разбира в какво точно се изразява СПКЯ, защото като всеки синдром и симптоматиката на този е безкрайна и свързвана с какви ли не "страшни" допринасящи болести. В момента, в който отворих темата, майка ми (вероятно и разбираемо притеснена, но и уморена от всичките ми болежки), заявяваше, че това са глупости, всичко ми е наред, въобразявам си и чета прекалено много. Лекарите тук твърдяха, че такова нещо нямам, а интернет напълни главата ми с всеъвъзможна информация. Диети без глутен, без захар, без млечни продукти, без въглехидрати, без соя, без кафе са безкрайно препоръчвани от жени в сходна на моята ситуация в комбинация с интензивни физически упражнения и увеличаване на мускулната маса. 

Започнах да не ям, да тренирам прекалено много, да се лишавам от простите в живота удоволствия и започнах да потъвам. Усещайки, че попадам в дупка, реших да потърся помощ.

Отне ми месеци да си стъпя на краката и след като започнах да посещавам диетист, който да ми помогне да правя правилен избор, що се касае до храната, започнах леко да влизам в час.  

Споменавам храненето много, защото според всичко прочетено от официални и неофициални източници, успешен алтернативен метод на "лечение" е храната.

Информацията в интернет, що се касае до хранене при СПКЯ е доста противоречива. Според диета 9 не трябва да приемам кажи речи никакви мазнини, заради повишен риск за сърдечни проблеми. Само че полезните мазнини са ДОКАЗАНО необходими за производство и правилна обмяна на хормони - естроген например, както и за абсорбацията на мастноразтворими витамини. Жените имащи СПКЯ пък ДОКАЗАНО имат чревна флора, която е различна от тези на жените, които нямат и консервирани зеленчуци от типа на краставички и кисело зеле са богати на пробиотици, които нормализират броя на полезните бактерии. Според диета 9, такива не трябва да консумирам. 
Лишаването от глюкоза пък влошава възможността на черния дроб да превръща Т3 в Т4, което води, както до евентуални нарушения при щитовидната жлеза, така и до нарушения при цикъла. За лошото влияние пък на кофеин върху репродуктивните функции не намерих НИТО едно клинично изследване, което  да потвърди всевъзможните спекулации. 

Има обаче няколко клинични изследвания за това как берберин - натурален препарат, ДОКАЗАНО има сходен ефект с този на метформин при жени със СПКЯ. Само, че нито един от лекарите, които посетих не беше и чувал за такова нещо. Нито бяха чували за това как мио и широ иноситол (производно на витамин Б3) е ДОКАЗАН метод за подобряване на овулацията при някои жени, съответно и инсулиновата резистентност.

В журнала ми обаче съвестно бяха записали - "пациентката задава въпроси свързани с алтернативна медицина", без дори да отразят информацията, която представям, подплатена с копие на медицински журнали.

След месеци чудене на това дали пък имам или нямам СПКЯ, реших да направя пореден опит да намеря лекар, който да ми обърне внимание. За мое щастие намерих такъв, който веднага потвърди диагнозата и бе учуден, че колегите му са пропуснали, при положение, че десния ми яйчник е уголемен и има над 20 кисти. Каза ми обаче, че лечението на СПКЯ е да отслабнеш, тъй като аз вече съм в категорията "слаба", то вече нямам СПКЯ. Същото важи и за инсулинова резистентност - имала съм, но понеже съм слаба вече нямам. 

Предложи противозачатъчни, които аз отказах. Те между другото не са лоша алтернатива за много дами, които изобщо нямат цикъл, защото наслагвания по матката и яйчниците в следствие на отложена менструация повишават риска от рак на яйцниците. При мен обаче не бях сигурна как точно биха подействали (имам цикъл повече от 4 пъти годишно), той също не можа да ми даде отговор.

За моя огромна изненада сам препоръча да започна приема на препарат съдържащ комбинацията от 40:1 мио и широ иноситол и сподели, че такъв не се предлага в Швеция, но мога да потърся в България. Отказа да назначи изследвания на хормоните и ме прати вкъщи с обещанията, че всичко ми е наред. Да внимавам да не ям и да спортувам редовно. 

До ден днешен не е отразил в журнала ми, че съм била на преглед и ми е била поставена диагноза. 

Жените имащи СПКЯ в Швеция се ползват с предимство при вскякави ин витро, ivf и разни там други процедури за забременяване, като съответно и не заплащат за това. Полага им се възможност да посетят специалист по лазерна епилация и да получат такава в случай, че окосмяването затруднява нормалния им начин на живот и самочувствие. И в този смисъл официална диагноза в журнала означава и ,че държавата се ангажира да ми осигури достъп до определени услуги, ако пожелая. 

Според лекаря обаче- завеждащ клиника по репродуктивни проблеми, трябвало да опитвам една година, ако не стане - тогава ще видим. 

Та в момента се намирам на никъде. Знам, че имам СПКЯ, но точно кой хормон не е в баланс не се знае. Дали имам овулация или не също. Дали мога да имам деца или не, нямам идея.

Съответно роднини ме притискат с постоянни въпроси - "ама кога, време ти е.." Колежки ме подканват шеговито, "айде стана на 40 нямаш деца.". Самата аз не зная дали изобщо бих се подложила на разните му там процедури ако се наложи, а идеята да нямам деца по принцип ми се струва все по-атрактивна.

Лошото е, че СПКЯ не засяга само жени, искащи или не деца. Хормоналния дисбаланс води до усложнения и нежелани ефекти. Косопад, надномерно тегло, диабет са само част от най-типичните, които са и реална заплаха, ако не се вземат мерки и то правилните мерки.  

От България си купих хранителна добавка - иногинол, която съдържа споменатия вече иноситол, само че в много по-ниски дози от тази, която според клиничните изследвания потенциално действат. Друг не намерих. Старая се да се храня нормално и да спортувам. 

Взела съм си малко почивка от посещенията при лекари, за да си събера мислите и да видя какво точно искам и да направя проучване, за да намеря подходящ такъв. 

И изводите ми не са добри... Сблъсках се с огромна доза незнание, некомпетентност, дезинформация, липса на разбиране.. 

Свалянето на килограми е считано за универсалното решение на въпроса в комбинация с противозачатъчни, които никой така и не може да ми обясни защо точно трябва да взимам. 

За съжаление жените имащи СПКЯ в огромната си част имат проблеми с отслабването, производството на различни хормони в неправилни дози затруднява и понякога прави дори невъзможен процеса по отслабване, дори и при лишаване от храна. Голяма част страдат от хранителни разстройства, експериментират с диетите си постоянно, страдат от депресия.

И макар наистина отслабването да спомага за контролиране на симптомите - не е единственият фактор при лечение. И аз съм пример за това. 

Публикацията стана прекалено дълга и ми се иска да я прекъсна тук. Със сигурност ще има продължение, защото не мога да си представя, че само и единствено аз съм с такъв проблем. Чета постоянно, образовам се и имам какво да споделя. 

Ще ви държа и в течение за това как се развиват нещата при мен, веднага щом нещо реално се случи и получа конкретен отговор свързан със ситуацията ми.

Междувременно искам да ви оставя със следното :

1. Не съм лекар.

2. Не вярвайте на всичко, което чуете/прочетете дори и от медицински лица. 

3. Потърсете второ, трето мнение, докато не намерите някого, който да влезне в ситуацията ви с разбиране и знание.

На всички, които наскоро са получили диагнозата PCOS/СПКЯ искам да кажа  - НЕ Е СТРАШНО, с времето ще намерите кое работи или не за вас. Грижете се за себе си - спете редовно, намирайте начини да намалите стреса, хранете се пълноценно и спортувайте здравословно. 

Намерете подходящ лекар, който да ви асистира в съответвствие с желанията и нуждите ви. И няма да лъжа, трудно е да намерите такъв. Ще се сблъскате с много, които не са правилните за вас. Аз не се отказвам да търся и препоръчвам същото и на вас.