Мигли косъм по косъм - опит на начинаещ

Привет, отново!

Престраших се да си сложа мигли косъм по косъм и в днешната публикация ще ви разкажа за опита си на начинаещ, какво ми хареса и какво не, както и дали бих продължила да си ги поставям. 

Ако сте се подлагали на подобна процедура, то със сигурност няма да съм кой знае колко полезна, защото самата аз отидох просто на сляпо, без да знам какво искам и какво да очаквам. Ако подобно на мен обаче сте любопитни и изкушени да пробвате, то ще се опитам да ви подготвя какво да очаквате. 

Миглите косъм по косъм са изключително популярни в момента и да си кажа направо имам много разнопосочно мнение по темата. Не ми харесват върху всеки, не смятам, че на всеки изглеждат добре, супер много си личат и в повечето случаи изглеждат доста изкуствено. При нас ги носят предимно много млади момичета и никога не съм изпитвала нуждата да си слагам такива. 

От известно време обаче ходя при една маникюристка, която прави и много хубави мигли и след като се улових, че преглеждам инстаграма ѝ повече от нормалното, започнах да си задавам въпроса дали пък да не пробвам и аз.

 

Отне ми доста време да се навия, имам сериозна работа, която изисква от мен да изглеждам професионално и принципно не си правя някакви експерименти с външния си вид, но изпитах някаква нужда да направя нещо по-различно за себе си и без много да му мисля си запазих час. 

Аз категорично мога да кажа, че от мигли не разбирам. Никога не съм се интересувала, не съм чела, нямам идея какво искам или за какво да питам. Още при запазването на часа изпитах затруднение, тъй като нямах и идея какво различните наименования означават и какъв ефект би трябвало да очаквам. Позачетох се набързо и установих, че всеки стилист си има някакво свое определение за това как да нарича различните модели мигли и не намерих конкретен отговор на въпроса си. 

Още тук искам да ви приканя да намерите някого, чиято работа харесвате и да потърсите личен контакт. Тук записванията са в 90% от случаите онлайн, през платформа и определено е по-трудно, но знам, че в България повечето салони все още работят със записвания по телефон или лично съобщение. Задавайте въпроси, искайте примери и дори консултация. Услугата не е евтина и смятам, че е важно човек да пристъпи напред добре подготвен, с очаквания и изисквания. 

Аз си избрах моите мигли да са - volume, което ми се стори някакво средно положение между супер естествени и паяжина. 

Отивайки в салона стилистката започна да ми задава едни странни въпроси, на които аз нямах отговор. Каква форма искам? Каква извивка? Колко да са дълги? В онзи момент наистина ми се искаше да имах някакви претенции и да мога да си поискам това, което ми харесва. Вместо това ѝ казах да прави, каквото реши и в крайна сметка не можах да повлияя на крайния ефект. Дори след процедурата знам само, че миглите са 12 мм. дълги по цялата дължина и нищо повече.

Другият ми съвет е да питате какво точно ви слагат. Интересувайте се, питайте, бъдете сигурни, че сте наясно с какъв модел мигли ще сте, колко са извити и дълги.

 

Процедурата по слагане е изцяло безболезна, аз лично дори и не усещах какво ми правеше. Под очите сложи лепенки, които не ми позволяваха да ги отварям, усетих, че използваше и някакво тиксо, с което да повдига различна част от клепачите ми по време на процедурата. Не изпитах никакъв дискомфорт, през цялото време бях и с лещи. Целият процес отне малко повече от два часа.

Масажната маса, на която аз лежах имаше някакъв матрак, който ми бе крайно неудобен, но бях решена да издържа без да мрънкам излишно. Моята стилистка беше супер концентрирана и мълчалива, което след около 30 минути започна да бъде голям проблем за мен. Започнах да се усещам отегчена, да не си намирам място и да се чудя какво да правя с краката и ръцете си. След около още 15 минути установих, че матрака има някаква вдлъбнатина точно около кръста ми, което постепенно започна много да ме дразни. Раздразнението се превърна в болка, болката в паника. Не можах да издържа и я помолих за почивка. След почивката установих, че няма шанс да издържа на болката и бях принудена да ѝ кажа, че едвам издържам. Тя естествено се почувства неудобно, стресира се, даде ми възглавница и се опитахме да продължим. В крайна сметка се наложи да сменя 3 възглавници и да почиваме на всеки 10 минути, но така и не успях да си намеря място и покой. В крайна сметка приключихме по-рано от планираното.

Няма да крия ако кажа, че цялото преживяване беше супер травмиращо. Никога не ми се бе случвало кръста да ме боли толкова много и то до там, че тялото ми да започне да се превива неконтролируемо и да изпитам непреодолима паника. Момичето ми сподели, че матрака ѝ е за смяна и ще го подмени скоро. 

Инструкциите, с които ме прати вкъщи е да не мокря миглите през първите 24 часа. Като цяло след това трябва да избягвам да спя по корем, да не ползвам измиващи продукти базирани на масла и да ги сресвам редовно. Даде ми малка четчица (от типа на еднократните за спирала или вежди) и ми каза, че поддръжка се прави на около 3 седмици. 

За момента съм решена да направя една поддръжка и да видя дали изобщо бих могла да издържа да лежа отново на неудобния матрак, но ще ви държа в течение. 

Ако подобно на мен имате затруднение с лежането на едно място и стилист, който не обелва две думи, ви препоръчвам да си слушате музика или аудио книга, за да се разсейвате. Два часа са супер много време и става много досадно, много бързо. 

Резултатът. 

Да си кажа честно супер много се изненадах от крайния резултат. Определено миглите са много драматични, много са черни, много се забелязват. Никога не съм си се представяла да изглеждам по този начин и може би върху други хора дори не би и ми харесало как стоят. 

Тъй като за мен обаче е нещо ново, виждам се в съвсем друга светлина и май ми харесаха. Още се гледам в огледалото по 30 пъти на ден и не мога да се позная, но изненадващо дори и за мен започнах да се възприемам. 

Не ги усещам изобщо, не ми тежат, не ми и пречат. Виждам ги обаче през цялото време, но се надявам до няколко дни това да спре да ми прави впечатление. 

Позитивите до момента :

- Изглеждам така все едно имам грим, по всяко време на денонощието

- Мразя да си слагам спирала и съм щастлива, че вече не ми се налага.  

- Погледът ми е много отворен и изглеждам супер свежа и събудена.

Негативите до момента :

- Постоянно ги мисля и пазя. 

- Не мога да си измия очите и лицето, както на мен ми се иска. Свикнала съм така добре да се разтърквам, а трябва да съм много внимателна. 

- Изглеждам леко състарена. 

- Трябва да им правя поддръжка редовно, което отнема много време, а и струва пари. 

За моите мигли платих около 80 евро, което е по-евтино от стандартното тук. Поддръжката струва около 60 и се прави на около 3-4 седмици. Не зная какви са цените в България, но си представям, че са по-приемливи. 

Споменах ви, че за момента съм се навила да си направя поддръжка и ми се иска да пробвам нещо ново следващият път, все още не знам кое най-много би ми отивало. Ако обаче продължавам да изпитвам същия дискомфорт в кръста по време на втората процедура, да си кажа честно не бих се навила на трета. 

Публикацията ще има и втора част, където заедно ще можем да преценим как изглеждат миглите във времето и какви са впечатленията ми от поддръжката. 

Споделете и вашия опит в коментарите, нека сме си взаимнополезни, а и на тези, които четат.

//Жени